Неотдавна премиерът Станишев се похвали, че днес с една средна заплата можело да се купят повече яйца, отколкото по време на Иванкостовото управление. Прав е, разбира се, човекът. Но ако ще измерваме успехите с яйца, тогава ще трябва да кажем, че по времето на омразния за някои политици социализъм можехме да купим поне два пъти повече яйца, отколкото днес. Ако пък решим да сравняваме например автобусните билета, които можехме да купим със средната заплата преди и сега, ще трябва да прибегнем до двуцифрени числа. Днес със сравнително голямата заплата от 500 лв. можете да закупите 500 автобусни билета. В социалистическо време 500 билета можехте да закупите с 30 лв., т.е. с една четвърт от минималната тогава пенсия, което означава, че някогашните 30 лева са равни на днешните 500 лева! Както и да го въртите, грешка няма.
Ще обогатя социалната картина. През 1959 г. баща ми получаваше 93 лв. пенсия. С тази пенсия той ме издържа повече от две години в Германия, където бях аспирант. На мен изпращаше 46 лв. (200 марки), а той и майка ми живееха с останалите 47 лв. Дайте си, моля, сметка за това, което казвам: социалистически пенсионер издържа син в Германия! Днес с пенсия от 93 лв. сте обречени направо на гладна смърт.
Могат да се направят много още сравнения както с цените на стоките от бита, така и с цените в здравеопазването, образованието и пр. и пр., но това всъщност няма да има никакъв смисъл, защото нещата са просто несравними. Ще си позволя само още един щрих, за да стигна до темата, която е предмет на тази статия.
Преди двадесет години получавах 270 лв. пенсия. Разходвах 170 лв., спестявах 100 лв. Днес с пенсия от 270 лв. изобщо не може да се живее. Цялата тази пенсия ще е глътнат двата октопода на милата наша пазарна икономика – Топлофикацията и електроразпределителните дружества - "ЧЕЗ България" EАД, "E.ON България Мрежи" АД и "ЕВН България" "Електроразпределение" АД.
Наблюдаваме странно явление. В годините на обругаваната социалистическа планова икономика хората се бореха да се включат в топлоснабдяването, днес, при възхваляваната демократична пазарна икономика, обратното, все повече хора бягат от топлоснабдяването. Няма да питам за причината на това явление, защото тя е предварително ясна. При социализма плащахме за парното отопление 10-15, най-много 20-30 лв., днес при демокрацията за същото отопление плащаме шест-осем-десет пъти повече. За пенсионерите новите цени на парното са направо непосилни. Оттук произтича и много високата задлъжнялост на стотици хиляди хора към „Топлофикацията”, оттук идва и отказът да ползват нейните услуги. Не е вярно, следователно, че хората не искат да плащат, те просто не могат да плащат парното отопление.
Изправяме се обаче пред нерешим проблем. Поради изключително ниските доходи хората не са в състояние да погасяват задълженията си към „Топлофикация”, а нямат, от друга страна, възможността да се откажат от нейните услуги. Аз самият вече от пет години изобщо нямам радиатори, но въпреки това трябва всеки месец да плащам на „Топлофикация” 30-40 лв. Не я искам тази „Топлофикация”, но няма начин да се отърва от нея. Като истински октопод тя се е впила в мен и не смята да ме пусне.
А уж се намираме при условия на пазарната икономика, чиято същност е, нали, в свободата на договарянето: ще ти купя стоката, ако искам, ако не искам – няма да я купя. Но не – казва ми нагло „Топлофикацията”, - няма свобода на договарянето, искаш, не искаш, ще купуваш стоката ми и то при условията, които аз ти определя! Това, извинете, не е пазарна икономика, това е тоталитарна икономика от най-лош тип, защото обслужва единствено и само безогледния частен интерес. Неговата цел е не да задоволи определени потребности на хората, а да печели, да печели при това, колкото се може повече.
Друг октопод на пазарната икономика са електроразпределителните дружества. Те са напълно излишният посредник между производителя на електроенергията и нейните потребители. Като истински паразити те се вмъкнаха в отношенията между производител и потребител все с онази една единствена цел в пазарната икономика да печелят, колкото се може повече.
Под формата на приватизация държавата буквално ни продаде на различни фирми, някои от които дори и държавни, каквато е например чешката „ЧЕЗ Електро България” АД. (В ЧЕЗ има участие и българската държава, но контролният пакет, 2/3 от акциите, се държи от чешката ЧЕЗ Груп). Пита се обаче защо печалбата трябва да отива в чешката държава, респ. в чешките граждани, а не в българската държава, респ. в българските граждани. Пазарната икономика няма смислен отговор на този въпрос. Очевидно е, че както във всички други случаи, така и в този случай определяща роля играят частните интереси. На общо събрание на акционерите в Прага представителят на ЧЕЗ АД в България не се е посвенил да заяви онова, което всъщност знаем, че задачата на дружеството била не да задоволява потребността на българите от електроенергия, а да увеличи печалбата на своите акционери. Не може все пак да се смята за изключено част от печалбите на ЧЕЗ да отива и в някой български джоб. Услугата трябва да се възнагради.
От същия този ЧЕЗ-овски тип са и останалите частни електроразпределителни дружества. Под външно бляскавата фасада на така наречената пазарна, а всъщност капиталистическа икономика, те направо разбойничестват. Правят си с нас каквото си искат, а ние безпомощно размахваме ръце. Да имахме държава, щяхме да се надяваме да ни защити, но тъкмо държава нямаме.
Сега уведомяват народонаселението, че съдебни изпълнители щели да тръгнат по домовете на неизправните към „Топлофикация” длъжници, за да изземват имуществото им. Нека. Но трябва да знаят, че все ще се намери някой Андрешко, който да ги натика в блатото.
Очевидно е, че трябва да прибегнем до самозащита. Нека всеки, както може, да се вдигне на борба срещу новите монополисти.
Във всички случаи лозунгът може да бъде само един: Долу тази пазарна икономика! Каквато и да е, една икономика трябва да обслужва обществото, а не ненаситния частен капитал.
